Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.06.2016 09:00 - По страниците на „Автопотрет на репортера“
Автор: mkaragyozov Категория: Политика   
Прочетен: 180 Коментари: 0 Гласове:
0



 Ришард Капушчински е световно известен полски репортер и писател. Автор е на книги за Африка, Латинска Америя („Футболната война“), Иран („Шахиншахът“) и други, които са преведени на над 30 езика в 50 страни. На български език наскоро беше издаден сборник, съставен от негови мислии и идеи, разделен на три части – „Автопотрет на репортера“, „Стремителният ход на историята. Записки за ХХ и ХХI век“ и „Другият“. Първите две са откъси от негови интервюта, групирани по теми, а третата част са няколко негови лекции, посветени на различията. „Записките“ също са тематично организирани, като покриват Африка, светът на исляма, Русия, Латинска Америка и други.

Ето някои откъси, които ме впечатлиха:

 

„За да се занимаваш с журналистика, преди всичко трябва да бъдеш добър човек. Само добрият се опитва да разбере другите, техните трудности и трагедии.“

 

„Бих определил своята професия така: да бъдеш преводач. Но не от един език на друг, а от една култура на друга.“ Капушчински споделя, че репортажите и книгите, които е написал, имат три извора – предварителната подготовка, прочетенето за местата, които ще посети, тяхната история, култура, хора; срещите и видяното; собствените размишления на база едното и другото.

 

„Когато започнах да пиша за тези места, където болшинството от хората живеят в нищета, си дадох сметка, че именно това е темата, на която искам да се посветя. Пишех поради етични причини, между другото заради това, че бедните са общо-взето безмълвни. Нищетата страда, но страда мълчаливо. Тя не се бунтува. С бунт на бедняците ще се сблъскате, когато те хранят някакви надежди. Главната особеност на света, в който винаги е царяла нищета, е липсата на надежда.“

 

„Завоюването на всяко късче (журналистическа) независимост изисква борба.“

 

„Ролята на телевизионното изображение е огромна. Трябва обаче да си даваме сметка, че изображението не буди размишления, а само въздейства на нашите емоции.“ И още: „Големите медии третират информацията като стока, а не като носител на истината.“ Медиите не са заинтересовани да отразяват действителност, а от взаимното съперничество. Не можеш да отминаш новината, съобщена от конкурент. Поради това навсякъде слушаме едни и същи новини. По време на войната в Залива всички бяха там. Дори и нещо интересно да се случваше другаде, никой не информираше за него.

 

Капушчински предупреждава: „Друг вид манипулация е съзнателната. Днес медиите са склонни да говорят за някое събитие само тогава, когато са в състояние да обяснят (според тях – бел. моя, М. К. J) неговите причини и да предоставят удобни отговори... за причините на събитията“ и дава за пример продължаващи с години кризи, за които не се говори, докато не се вземе решение за справяне със съответния проблем.

 

„Медиите в днешния свят приличат на училищна черна дъска – изписвана, изтривана, изписвана отново и пак изтривана напълно.“ Така всяко събитие увисва в безвъздушното пространство, не може да се създаде усещане за процес, т.е. история. „Разполагаме с огромно количество данни, които не функционират в никакъв културен контекст.“ Например, научаваме, че еди-къде си е станал преврат. И хабер си нямаме дали това едобре или зле. „Дори не знаем за какво ни е тази информация. Тя служи единствено за затлачване на разума. Нашият проблем не са данните, а липсата на шанс за тяхната обработка.“

Според полския журналист, съществуват три заплахи за паметта. Първата е огромното развитие на механични носители на паметта – енциклопедии, книги, компютри, чипове. Това засега и способностите за мислене на човека, включително и нашата идентичност. Втората заплаха е огромното количество данни. То е бреме, коет осъздава перманентна преумора. Третата заплаха е огромното ускорение на историческите процеси – времево и пространствено. Поради това губим усещането за стабилизация и уют в света.

 

Слабостта на журналистическите факултети по целия свят е, че в тях се преподават предимно технологии, но но етичната подготовка е съвършено игнорирана. А журналистът често трябва да прави бързо морален избор.

 

Говорейки за войната в Персийския залив или за Сомалия, когато официалните съобщения бяха предвани на живо, Капушчински е категоричен: „Ако на журналиста бъде отнета възможността сам да събира информация, журналистиката престава да бъде журналистика, а става комюнике на военното командване... контролиран по класически начин пропаганден механизъм.“

 

Много често се поражда една дилема – „какво да измислим, за да не кажем за онова, което наистина прогонва съня от очите на милиони хора? Кризата в световната мисъл се изразява именно в огромното разрастване на темите-заместители, създадени, за да не се констатира главното поражение, каквото за съвременното човечество е сегашният модел за развитие на света.“

 




Гласувай:
0
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: mkaragyozov
Категория: Политика
Прочетен: 607006
Постинги: 396
Коментари: 221
Гласове: 424
Спечели и ти от своя блог!
Календар
«  Юли, 2017  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31